Здравейте колеги, в тази тема ще ви представя историята на колата ми.
С някои от вас вече се познаваме лично. Загубил съм способността си да пиша добре, както едно време в училище, но ще се опитам да бъде една развлекателна тема-разказ.
Искам да ви поздравя за форума и отношението ви един към друг. Такова чувство за общност е рядкост в днешно време.
Всичко започна още когато бях ученик. Повечето ми приятели и съученици много по-рано от мен се интересуваха от коли и знаеха кой е най-новия модел, коя кола е с най-големия двигател, най-много коне и тн. Като навлезе интернет по-сериозно и вече можеше да гледаш клипчета започнах да гледам за Group B Rallye. Идеята да караш по пътя, където чичо ти си кара семейното Пежо с 50km/h с 3,4 пъти по-голяма скорост ми се струваше супер. По това време вече е излезнала Е46 и предполагам Е36 е станала по-достъпна и BMW манията в България е растяла. Растяла, растяла и дори се срещаха BMW фанатици, който пишат по-форумите, аз чета и умувам какво толкова има в тези коли, че хората толкова се палят. Е и Ford си има почитатели и Skoda, но ми се виждаха по-сдържани. И сред всички почитатели фанатизма към един модел беше особено силен. Е30. Е30! Легендата! Гледам, и се чудя. Какво толкова има в това BMW? Защо като на някой каже Е30, това поражда вълна от емоции. Започнах да чета за Е30, и четох и четох и така неусетно се превърнах в почитател на модела. Вече Е30 на пътя за мен не беше някакво старо BMW, а и аз бях от тези които се вълнуваха само от вида на любимата ни кола.
Аз се учих да карам на Renault Clio 1.5dCi баничарка, далеч не най-интересната кола. Когато се понаучих да карам, реших че най-голям майсторлък и съответно удоволствие от карането за мен е от кола със задно предаване. Около мен нямаше нито един близък, който да е запален по коли, а за баща ми кола със задно е почти равнозначно на самоубийство. И така започнах да си мечтая за "бегачка". Не просто кола за возене, а кола за каране. Естествено в мечтите ми идеалният вариант е Porsche 911 (930,964,993), японците също не са за подценяване, но като практичен и реалистичен избор Е30 стоеше на първо място. Сега като се замисля още по-практичен избор би бил Е36, но... не. Не е като Е30ската.
Издирването за кола започна и бях решил, че искам 325i или 318is. Нямам претенции за екстри, даже исках колата да НЯМА ABS и климатик. Исках задължително да е с дискове отзад, и да е по-нова година. Исках купе. Сега искам двоен стоп седан, но това е друга тема, само показва колко съм се променил с времето. Като цвят ми харесваше черно(естествено) и най-много светлия сребрист металик. Идеята че ще си намеря 325i сега ме кара да се радвам на собствената си наивност, но и това е друга тема
. След няколко месеца следене на сайтовете за коли, най-накрая! намерих! моята Е30ска!
