След ежедневно четене и преглеждане на голяма част на едни от най-обогатените откъм идеи, съвети и информация теми за това велико изобретение наречено Е30, реших че е време и аз да се включа и да напиша няколко реда за моята мечта, тъй като "презентирам" би било силна дума при наличието на повечето теми тук.
Страста и мечтата да притежавам такъв автомобил не е от момента в който си купих, а от ученическите години. Да, обаче все нещо не достигаше или пък не ми харесваше и пропусках не един и два шанса да притежавам такъв автомобил. Не съм търсил нещо "удивително", а просто автомобил приближаващ се до сток вид, с изчистена визия и максимално запазено купе.
С времето спрях да търся и дори ентусиазъма сякаш изчезна, но явно има нещо вярно в мъдрости от рода на "хубавите
неща стават случайно" и в една сутрин на месец Юли баща ми получи обаждане от негов познат, който каза че в хубавата Враца е попаднал на Е30, което мислел да го вземе за сина си.....и така до вечерта, когато аз просто пожелах да видя снимки (на които почти нищо не се виждаше) и просто и ясно казах, това е моята кола
и аз ще я купя.
Три дни по-късно на 5 Юли, ние пътувахме за Враца и още преди да слезна си казах - взимаме я. Не се интересувах на този етап от мотора, защото първата ми идея и цел винаги е била да намеря запазен външен вид (в този ред на мисли поклон пред автомобила на intruder). Оказа се, че изкл. един калник и преден капак останалата част от колата е дори заводска боя, което означаваше, че няма да ми коства много усилия да и върна блясъка. Не беше карана от месеци, но запали безпроблемно, а ухилената ми физиономия не слезна от лицето ми през целия път от Враца до Плевен. Първият с който споделих беше Мармот, а думите ми бяха прости "Мечтите рано или късно се осъществяват!
От преди два часа горд собственик на е 30 alpinweiss ... ".
Както вече споменах, не се интересувах моментно от мотора, но все пак трябва да споделя и за
него - м10, да м10 карбуратор ! И все още е м10
Първо отстраних проблемите, които имах с изпарителя, като го замених, а после с минимум усилия върнахме блясъка след едно пастиране.
Бях решил, че ще ида на събора, за да усетя какво е и исках да имам приличен вид и попаднах на нискобюджетни джанти "15, които върнахме към живот с боя и полиран борд. Това беше вариант, с който имах за цел да изкарам до зимата, след което с повече средства да търся това което искам и би отивало повече.
Но смея да кажа, че в крайна сметка не очаквах да се получат така и дори ми харесаха в този си краен вид.
Междувремнно с работата по джантите промених и броните, стъпка за която е "виновен" в много голяма степен Мармот.
И така доби този си вид с минимални усилия, в който около месец по-късно пътувах за събора. Прекрасни и незабравими емоции !
Това е накратко от мен засега, а идеите и мислите които имам за напред не са една и две. Ще опирам и до помощ и съвети, защото промяна в коша рано или късно ще има.
