Тази сутрин едно мръсно жУвотно ме чакаше пред входа:


Забелязах, че някой беше мушнал някаква листовка под една от чистачките.


Много се зачудих дали да не звънна на дадения телефон от листовката и да питам имат ли обикновена газова за V12.
Но скоро красотата, която се разкриваше пред мен ме накара да забравя за просташките бъзици, които бях замислил, а апарата така или иначе беше в ръцете ми, та продължих да снимам бруталитета отпред:


След като разхождах цял ден звяра из рехавия неделен трафик, към 17ч. пристигнах на ОМВ - Горубляне, за да установя, че сбирката тази седмица се радва на изключителна посещаемост - заварих Ванката със слънчевото кабрио, което трябва да стане още по-слънчево, но това е въпрос на време, защото е попаднало в правилните ръце.
Заварих го да говори с някакъв Е36-чкаджия, който се беше лепнал за Е30-ката и не искаше да си тръгва, въпреки че му свиркаха с нервно с клаксона от някаква каруца. Накрая пластмаса-ловер се разкара, здрависвайки се по няколко пъти с Ванката и крещейки името си с цяло гърло. След като отправи стряскащо обещание, че другата неделя ще дойде на сбирката, се отправи с унила крачка към каруцата с пловдивски номер.
Двете Е30-ки просто чакаха да ги снимат:








След това с Ванката се повозихме малко в жУвотното, но поради факта, че софиянци-кореняци се връщаха от родните места по това време, нямаше много възможност да се засилим кат ората заради гъстия трафик. Все пак, мисля че Ванката доби бегла представа за възможностите на жУвотното, както за положително, така и за отрицателно ускорение.
След като разпънахме локумите за Е30-ките надълго и наширико, скочихме в Е30-ките и всеки закара любовницата си далеч от чуждите погледи.