Скрапта, без която не можем.
18 Окт 2012 00:47
Разхождам се из софийските улици, без значение дали съм в центъра или по-крайните квартали...
И се усещам, че въпреки че погледът ми шари по различни марки и модели, нищо не привлича интереса ми. Тук-там по някоя пластмаса ала Е36, Е46, Е90/92 (другите марки просто ги регистрирам само като участници в движението или паркирали паметници-мумии).
Минавам в тясна еднопосочна пряка и в далечината забелязвам позната задница. Изведнъж неусетно забързвам крачка, ръката ми автоматично изхвърля цигарата на тротоара (ах, колко просташко и селско), усещам как нещо в мен оживява...
След малко вече наближавам до болка познатата задница на около 5-6 метра и сякаш някой ми забива нож в гърба... дори от това разстояние се вижда, че Е30-ката е занемарена, изтормозена, липсва и TLC (Tender Love and Care, на чист български), седи си там до тротоара, самотна, тъжна и обезверена. Вече се е примирила отдавна, че са я превърнали в стара курва и всеки циганин може да я яхне. Седи си кротко, безмълвно и си умира бавно и без ропот.
Минавам отстрани и я поглеждам. В мен се надига и гняв, и тъга, и безсислие. Сърцето ми се къса докато я отминавам. В този момент ми се иска "собственикът" й да е пред мен, ако ще после да ни изпишат по вестниците. Ама де тоя късмет?
Замислен и огорчен вървя нататък като бито куче. Гадно ми е, лошо ми е от гледката преди малко. Това ли заслужава най-великия модел на БМВ? Явно това заслужва в циганска България.
Без да осъзнавам, автоматично съм стигнал до гаража. Имам чувството, че сънувам лош кошмар, от който не мога да се събудя. С треперещи ръце отключвам вратите, светвам лампата... и въздишам с облекчение... Пред мен се разкрива неземна красота - Е30 325i Touring. Прекрасна и страшна като стегната за бой войска... Стои си кротко и ме чака. Клякам до предна лява гума и нежно я целувам по сивия калник, като в същото време я милвам нежно по предния капак. Това е Дивака, на бати момчето! Обещавам му, че никога няма да стои изоставен и изтормозен в някоя софийска пряка. Обещавам му нова боя. Обещавам му всичко.
Унесът ми е прекъснат от грубо звънене на телефона... жената... Прекъсвам я и пак се облягам на калника. Отново усещам до себе си една расова и истинска кола. Не ми се тръгва.
Заключвам гаража, излизам пак на улицата и вече се усещам как не гледам никакви други марки и модели, просто не ги забелязвам, еднакви са ми всичките. След прегръдката с любимата имам още 24 часа, за да изтрезнея и да се върна при нея, за да се напия отново от нейната магия.
И се усещам, че въпреки че погледът ми шари по различни марки и модели, нищо не привлича интереса ми. Тук-там по някоя пластмаса ала Е36, Е46, Е90/92 (другите марки просто ги регистрирам само като участници в движението или паркирали паметници-мумии).
Минавам в тясна еднопосочна пряка и в далечината забелязвам позната задница. Изведнъж неусетно забързвам крачка, ръката ми автоматично изхвърля цигарата на тротоара (ах, колко просташко и селско), усещам как нещо в мен оживява...
След малко вече наближавам до болка познатата задница на около 5-6 метра и сякаш някой ми забива нож в гърба... дори от това разстояние се вижда, че Е30-ката е занемарена, изтормозена, липсва и TLC (Tender Love and Care, на чист български), седи си там до тротоара, самотна, тъжна и обезверена. Вече се е примирила отдавна, че са я превърнали в стара курва и всеки циганин може да я яхне. Седи си кротко, безмълвно и си умира бавно и без ропот.
Минавам отстрани и я поглеждам. В мен се надига и гняв, и тъга, и безсислие. Сърцето ми се къса докато я отминавам. В този момент ми се иска "собственикът" й да е пред мен, ако ще после да ни изпишат по вестниците. Ама де тоя късмет?
Замислен и огорчен вървя нататък като бито куче. Гадно ми е, лошо ми е от гледката преди малко. Това ли заслужава най-великия модел на БМВ? Явно това заслужва в циганска България.
Без да осъзнавам, автоматично съм стигнал до гаража. Имам чувството, че сънувам лош кошмар, от който не мога да се събудя. С треперещи ръце отключвам вратите, светвам лампата... и въздишам с облекчение... Пред мен се разкрива неземна красота - Е30 325i Touring. Прекрасна и страшна като стегната за бой войска... Стои си кротко и ме чака. Клякам до предна лява гума и нежно я целувам по сивия калник, като в същото време я милвам нежно по предния капак. Това е Дивака, на бати момчето! Обещавам му, че никога няма да стои изоставен и изтормозен в някоя софийска пряка. Обещавам му нова боя. Обещавам му всичко.
Унесът ми е прекъснат от грубо звънене на телефона... жената... Прекъсвам я и пак се облягам на калника. Отново усещам до себе си една расова и истинска кола. Не ми се тръгва.
Заключвам гаража, излизам пак на улицата и вече се усещам как не гледам никакви други марки и модели, просто не ги забелязвам, еднакви са ми всичките. След прегръдката с любимата имам още 24 часа, за да изтрезнея и да се върна при нея, за да се напия отново от нейната магия.
Re: Скрапта, без която не можем.
18 Окт 2012 10:43
Много поетично! Направо ме разчуства 
Re: Скрапта, без която не можем.
18 Окт 2012 11:36
Re: Скрапта, без която не можем.
18 Окт 2012 23:32
Правилно си усетил.
Re: Скрапта, без която не можем.
19 Окт 2012 00:07
Хронично е при теб и дозаразяваш стабилно, но се чуствам добре! 
Re: Скрапта, без която не можем.
23 Окт 2012 23:38
Хронично и даже перманентно трябва да е при всеки, защото читавите Е30-ките останаха много малко, а читавите Е30-каджии - още по-малко.
Опитвам се да ви кажа, че модел Е30 е "Светая Светих" за БМВ, без който самата марка нямаше да е това, което е сега (справка раздел "Видеоклипове", където Васко е пуснал видео за новата победа в ДТМ-а за 2012... и този клип и промоционалния през 2011г. започват с ЛЕГЕНДАТА на БМВ)... и ме боли сърцето всеки път като някоя Е30-ка хване пътя за Надин.
Днес с Иван и Васко си говорихме пак по същата тема - изпадне някоя Е30-ка в индийски ръчички и се започва скраперията... и колкото и потенциал да е имало в тази кола да бъде съхранена, запазена, обвита с обич... надежда всяка тука оставете, защото индиецът я е набарал на далавера и има "грандиозни" планове относно външния вид, мотора ще го смена с пластмасов, окачването ще е или ЖОМ, или в по-добрия случай Д2, зимата ще се кара в гадната луга пълна с корозиращи химикали, за интериора също има безценни идеи от Е36-чка или други там простотии и т.н.
В Павара някакъв посерко се беше жалвал, че на поредния им събор, пак обект на най-голямо енимание били "свещенните Е30-ки", цитирам по памет. Посеркото се беше опитал да изрази ирония.
Ами, да - свещенни са, поне в този форум. Те са свещении за БМВ също, ама как да го обясниш на посеркото. Той докато е спрял Е36-чката в аварийното платно на магистралата, с едната ръка пикае, а с другата люпи семки и гледа като жив.
Опитвам се да ви кажа, че модел Е30 е "Светая Светих" за БМВ, без който самата марка нямаше да е това, което е сега (справка раздел "Видеоклипове", където Васко е пуснал видео за новата победа в ДТМ-а за 2012... и този клип и промоционалния през 2011г. започват с ЛЕГЕНДАТА на БМВ)... и ме боли сърцето всеки път като някоя Е30-ка хване пътя за Надин.
Днес с Иван и Васко си говорихме пак по същата тема - изпадне някоя Е30-ка в индийски ръчички и се започва скраперията... и колкото и потенциал да е имало в тази кола да бъде съхранена, запазена, обвита с обич... надежда всяка тука оставете, защото индиецът я е набарал на далавера и има "грандиозни" планове относно външния вид, мотора ще го смена с пластмасов, окачването ще е или ЖОМ, или в по-добрия случай Д2, зимата ще се кара в гадната луга пълна с корозиращи химикали, за интериора също има безценни идеи от Е36-чка или други там простотии и т.н.
В Павара някакъв посерко се беше жалвал, че на поредния им събор, пак обект на най-голямо енимание били "свещенните Е30-ки", цитирам по памет. Посеркото се беше опитал да изрази ирония.
Ами, да - свещенни са, поне в този форум. Те са свещении за БМВ също, ама как да го обясниш на посеркото. Той докато е спрял Е36-чката в аварийното платно на магистралата, с едната ръка пикае, а с другата люпи семки и гледа като жив.
Re: Скрапта, без която не можем.
23 Окт 2012 23:53
Re: Скрапта, без която не можем.
24 Окт 2012 00:16
ММММ-HW-та...
Браво, Ванка, за снимката - надъхва!
Браво, Ванка, за снимката - надъхва!
Re: Скрапта, без която не можем.
24 Окт 2012 08:33
Renegade написа:ММММ-HW-та...
Браво, Ванка, за снимката - надъхва!
Номера виж
Re: Скрапта, без която не можем.
24 Окт 2012 23:53
Какво да гогледам номера, хич даже не го виждам на фона на Е30-ката.