Скрапта, без която не можем.
Публикувано на: 18 Окт 2012 00:47
Разхождам се из софийските улици, без значение дали съм в центъра или по-крайните квартали...
И се усещам, че въпреки че погледът ми шари по различни марки и модели, нищо не привлича интереса ми. Тук-там по някоя пластмаса ала Е36, Е46, Е90/92 (другите марки просто ги регистрирам само като участници в движението или паркирали паметници-мумии).
Минавам в тясна еднопосочна пряка и в далечината забелязвам позната задница. Изведнъж неусетно забързвам крачка, ръката ми автоматично изхвърля цигарата на тротоара (ах, колко просташко и селско), усещам как нещо в мен оживява...
След малко вече наближавам до болка познатата задница на около 5-6 метра и сякаш някой ми забива нож в гърба... дори от това разстояние се вижда, че Е30-ката е занемарена, изтормозена, липсва и TLC (Tender Love and Care, на чист български), седи си там до тротоара, самотна, тъжна и обезверена. Вече се е примирила отдавна, че са я превърнали в стара курва и всеки циганин може да я яхне. Седи си кротко, безмълвно и си умира бавно и без ропот.
Минавам отстрани и я поглеждам. В мен се надига и гняв, и тъга, и безсислие. Сърцето ми се къса докато я отминавам. В този момент ми се иска "собственикът" й да е пред мен, ако ще после да ни изпишат по вестниците. Ама де тоя късмет?
Замислен и огорчен вървя нататък като бито куче. Гадно ми е, лошо ми е от гледката преди малко. Това ли заслужава най-великия модел на БМВ? Явно това заслужва в циганска България.
Без да осъзнавам, автоматично съм стигнал до гаража. Имам чувството, че сънувам лош кошмар, от който не мога да се събудя. С треперещи ръце отключвам вратите, светвам лампата... и въздишам с облекчение... Пред мен се разкрива неземна красота - Е30 325i Touring. Прекрасна и страшна като стегната за бой войска... Стои си кротко и ме чака. Клякам до предна лява гума и нежно я целувам по сивия калник, като в същото време я милвам нежно по предния капак. Това е Дивака, на бати момчето! Обещавам му, че никога няма да стои изоставен и изтормозен в някоя софийска пряка. Обещавам му нова боя. Обещавам му всичко.
Унесът ми е прекъснат от грубо звънене на телефона... жената... Прекъсвам я и пак се облягам на калника. Отново усещам до себе си една расова и истинска кола. Не ми се тръгва.
Заключвам гаража, излизам пак на улицата и вече се усещам как не гледам никакви други марки и модели, просто не ги забелязвам, еднакви са ми всичките. След прегръдката с любимата имам още 24 часа, за да изтрезнея и да се върна при нея, за да се напия отново от нейната магия.
И се усещам, че въпреки че погледът ми шари по различни марки и модели, нищо не привлича интереса ми. Тук-там по някоя пластмаса ала Е36, Е46, Е90/92 (другите марки просто ги регистрирам само като участници в движението или паркирали паметници-мумии).
Минавам в тясна еднопосочна пряка и в далечината забелязвам позната задница. Изведнъж неусетно забързвам крачка, ръката ми автоматично изхвърля цигарата на тротоара (ах, колко просташко и селско), усещам как нещо в мен оживява...
След малко вече наближавам до болка познатата задница на около 5-6 метра и сякаш някой ми забива нож в гърба... дори от това разстояние се вижда, че Е30-ката е занемарена, изтормозена, липсва и TLC (Tender Love and Care, на чист български), седи си там до тротоара, самотна, тъжна и обезверена. Вече се е примирила отдавна, че са я превърнали в стара курва и всеки циганин може да я яхне. Седи си кротко, безмълвно и си умира бавно и без ропот.
Минавам отстрани и я поглеждам. В мен се надига и гняв, и тъга, и безсислие. Сърцето ми се къса докато я отминавам. В този момент ми се иска "собственикът" й да е пред мен, ако ще после да ни изпишат по вестниците. Ама де тоя късмет?
Замислен и огорчен вървя нататък като бито куче. Гадно ми е, лошо ми е от гледката преди малко. Това ли заслужава най-великия модел на БМВ? Явно това заслужва в циганска България.
Без да осъзнавам, автоматично съм стигнал до гаража. Имам чувството, че сънувам лош кошмар, от който не мога да се събудя. С треперещи ръце отключвам вратите, светвам лампата... и въздишам с облекчение... Пред мен се разкрива неземна красота - Е30 325i Touring. Прекрасна и страшна като стегната за бой войска... Стои си кротко и ме чака. Клякам до предна лява гума и нежно я целувам по сивия калник, като в същото време я милвам нежно по предния капак. Това е Дивака, на бати момчето! Обещавам му, че никога няма да стои изоставен и изтормозен в някоя софийска пряка. Обещавам му нова боя. Обещавам му всичко.
Унесът ми е прекъснат от грубо звънене на телефона... жената... Прекъсвам я и пак се облягам на калника. Отново усещам до себе си една расова и истинска кола. Не ми се тръгва.
Заключвам гаража, излизам пак на улицата и вече се усещам как не гледам никакви други марки и модели, просто не ги забелязвам, еднакви са ми всичките. След прегръдката с любимата имам още 24 часа, за да изтрезнея и да се върна при нея, за да се напия отново от нейната магия.
